 |
| Снимка: Филип Цветков |
Здравейте,
Днес ще обхванем една тема, за която не се говори толкова много, но за всичко си има време и хора.
В българската политика се взимат решения, които не се харесват на хората или на части от тях. Затова тези хора искат да използват демократичните инструменти за решаване на “Общественият политически проблем”, но доколко референдумите помагат на държавата не на обществото и народа, защото никой не може да угоди и на едните и на другите, все пак всички имаме различни виждания по всички въпроси. Днес ще си поговорим за това до колко исканите референдуми от хората са помогнали не на обществото, а на държавата.
Първо да започнем от факта, че държавата на световната политическа карта е юридическо лице. Тоест държавата няма нищо общо с обществото и хората като цяло. Обществото изгражда хора, а хората изграждат политики по-точно политиците, които са избрани от хората.
Държавата се представлява от избран човек така като фирмата си има свой представител така е устроен държавният механизъм за управление, но не това е същината на темата. Това е границата, между държавата и обществото, народа и хората, която ние всички трябва да знаем или да го осъзнаем.
Според закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление както и конституцията референдумите не могат да бъдат предмет на теми свързани с размера данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, държавният бюджет и други описани в закона в чл.9. .
Защо
конституцията и закона ограничават предметите на дейност в един референдум?
Защото ако хората могат да правят референдуми от всякакво естество, то това би
било катастрофално за държавата. Да си представим една хипотеза група хора
решават, че ще правят референдум по следният въпрос “Съгласни ли сте, че данъците не трябва да бъдат задължителни за всички, а
че те трябва да са доброволни?” един подобен въпрос
с абсолютно съгласие би фалирал държавата мигновено, защото държавата не може
да събира данъците си, защото те са пожелание.
В Българската история има много референдуми, но шест от национално значение. Един катастрофален референдум е “Референдум за обявяване на България за република” от 1946 г., като и “Български конституционен референдум” от 1971 г.
С референдума от 1946 г. България е провъзгласена за Народна Република, а монархията е свалена. Този референдум довежда страната и обществото в робство на диктаторският режим на БКП и КПСС.
С референдума от 1971 г. е за промяна на конституцията на НРБ с така наречената “Живковска конституция” в нея първият член отбелязва “водещата роля” на БКП.
Това са историческите факти от които ние всички трябва да се получим.
Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че хората не трябва да организират референдуми, а че трябва да се внимава какво си пожелаваме, защото връщане на зад или няма или трябва да се организират процеси във времето които да оправят “катастрофата”.
Демокрацията дава свобода на хората да изразяват своето мнение без значение какво може да се случи, затова ние трябва да внимаваме какво организираме или на какво симпатизираме.
Днес обърнахме
внимание на тази важна за обществото тема, за която политиците не говорят, а
обществениците спят.
Благодаря Ви за отделеното време.
P.S. Внимавайте като се подписвате!