Като автор винаги съм вярвал, че музиката не е просто мелодия и рими – тя е оръжие. Оръжие срещу лицемерието, срещу мълчанието, срещу онова безразличие, което ни превръща в публика, а не в участници в собствения ни живот.
„Piggy Peevski“ се роди от наблюдението на един абсурден политически театър, в който ролите са предвидими, но репликите стават все по-нелепи. Това е песен, която използва иронията като острие и пънк-рок енергията като двигател. Тя е за всички, които искат да се посмеят, но и да се замислят – защото понякога най-острата критика е облечена в хумор.
Създадох текста с идеята да е директен, шумен и невъзпитан – точно като улицата, която протестира. В него има образи, които ще накарат някого да се усмихне, други да се намръщят, а трети да се почувстват засегнати. И това е напълно нормално – сатирата никога не е била удобна.
ТЕКСТ
В парламента днес пак гърми,
законът пише се с мазни черти.
А отвън народът крещи: „Стига!“
А вътре – Прасчо пак се надига.
Делян Пеевски, Прасчо, гледай ни в очите,
свинският трон не държи завинаги мечтите.
Със златни вериги и меден глас,
мисли, че държи целия ни клас.
Прасчо смята народ за стадо,
„Хей, ще ви дам трохи, и това е много“.
Но времето върви, часовник бие,
и всяка свиня своя час си пие.
Делян Пеевски, Прасчо, гледай ни в очите,
свинският трон не държи завинаги мечтите.
Със златни вериги и меден глас,
мисли, че държи целия ни клас.
От мазните ръце се плъзга властта,
когато гладът е по-голям от страха.
А народът, макар и късно понякога,
вдига се – и няма оттегляне назад.
Делян Пеевски, Прасчо, чу ли шума?
Това е народът – не е шега, а гръмът му!
* Имената и образите в тази песен са изцяло художествена и сатирична измислица. Всяко сходство с реални лица, живи или починали, е случайно и не цели да урони чест или достойнство.