През последните години се говори за кризите в образованието по-точно в предучилищното и училищното образование. Как политиците виждат образованието Аз не мога да коментирам, но за себе си мога да кажа много точно, защото съм ученик в настоящата система "системата" с пробойните.
Аз виждам образованието тук не
като "благо за обществото", а бизнес и то корпоративен.
До скоро учебниците се плащаха това беше проблем за бедните родители, които изпращат
децата си да се образоват, но дали тяхното дете е отишло да учи не е ясно, но
все пак си беше проблем. По закон образованието е безплатно в часта на
обучението в клас, но частните уроци по всички предмети не останаха назаден
план, а по-лошо те експоненциално се увеличават, но затова си действие не можем
да критикуваме родителите чийто деца ходят на тези уроци. Защото тези родители
искат или по-скоро имат амбицията техните деца да са образовани и подготвени за
суровия живот. Колко е добра тази практика не мога да кажа, а дали я подкрепям
аз? Не я подкрепям.
Какви реформи направиха управляващите, освен, че всяка година преосмислят учебния план намаляват го, казват, че премахват ненужното, което отежнява/л учебния процес. И понеже не стига това взимат се решения да се измества учебния материал за по-горни класове дали тази тяхна практика допринесе за по-добро аз смятам, че не. Защо смятам реформата в образованието за неадекватна, нереалистична и неизпълнима?
Когато махаш, добавяш или
преместваш материал за по-горни класове или за по-долни то трябва да си зададем
въпрос. Дали ще стигне времето в клас за усвояване на този материал, като се
има в предвид, че всяка година учителите сигнализират, че времето в клас е
недостатъчно. Аз като ученик в настоящата система не само Ви сигнализирам, че
времето не стига в клас, а че новия материал, който Вие добавяте с цел
оптимизация не може да бъде усвоен. Защо не може да бъде усвоен? Защото старият
материал също не е усвоен.
И в тази ситуация какво можем да направим? Оптимизация на учебния план или
пълна ревизия на този план Аз не мога да преценя, защото не съм компетентен, но
виждам, че системата "буксува", но и виждам как системата се спуска
по склона неконтролируемо.
Стига съм критикувал системата. Нека ви подскажа за част от проблемите в "матрицата".
Първо: За начало на образованието се счита първи клас. Всички сме тръгнали от там, но дали началото е сигурно ? Не началото не сигурно. Защо смятам така? Как ученик е в прогимназиалния етап на обучение, а той не може да пише на български не знае азбуката и не може да говори книжовно? Как? Лесно е ще Ви издам тайната ще Ви подам ръка в началния етап на обучение НЕ СЕ ПОВТАРЯ. Лично съм свидетел как неграмотни деца ученици вече не могат собственото си име да напишат, а завършиха четвърти клас и то не със среден три, а с много-добър пет. Тези ученици вече преминали нагоре отежняват целия процес в клас чисто бламиране правят. Те не са виновни други са виновни, но онези които са ги пуснали какво да правят закона е в абсолютна ЗАЩИТА на неграмотните УЧЕНИЦИ. Защита за тях мъка за други.
Второ: Честите отсъствия в час са голям проблем, ученици не влизат пропускат материал спокойни са, защото закона е в тяхна ЗАЩИТА. Сега да уточним учителите са тези, които пишат отсъствие на учениците, които не присъстват в клас. Този начин за контрол над учениците не е ефективен. Защо? Защото сте наясно, че в училищната система има липса на ученици Директорите на училищата са принудени да извиват ръцете на учителите карат ги да "внимават как пишат отсъствия" или ако ги пишат, да ги извиняват, защото този ученик трупайки отсъствия е потенциален риск. Този ученик или ще отпадне от системата или ще бъде преместен в друго училище, но това не е изгодно за училището. Училищата се борят за брой ученици това е факт, но от тези известните "публични тайни". За всеки ученик държавата осигурява пари, които влизат в хазната на училището това е така, защото образованието в България е безплатно, но ако съответното училище има значително по-малък брой ученици то това училище е в риск. Може да бъде закрито, а ние всички знаем, че всеки си пази работното място и затова е готов на всичко.
Трето: Алкохол, цигари, наркотици и забавления. Повече от сигурен съм, че няма граждани в тази страна, които не знаят за този проблем. Това го знаят Преподавателите, Директорите, Директорите на РУО-та, Министъра на образованието, Министър Председателя, Родителите и Политиците, но от всички тях реакция няма или всички единно трябва да захванат този проблем или ще затъваме все повече и повече. Дъното няма да стигнем, защото дъно няма винаги можем да паднем повече от колкото си мислим.
Четвърто: На учителите им трябва стимулация да работят. Когато кажем стимулация всички си мислим за пари, но в тази система се работи много трудно, че то си "ад". Лично познавам млади учители работили точно една учебна година и се отказват да работят, защото губят мотивация. Уважаеми САМ НЕ СЕ РАБОТИ.
Пето: Учениците нямат стимулация да работят в тази система. Казвам работят не защото работим, а защото сме част от системата и Ние виждаме срива в системата това ни демотивира и отблъсква от системата. Това мисля аз. (Извинявам се предварително на всички ученици, ако с това мое виждане съм ги обидил като ги причислявам в това мое виждане.)
Уважаеми госпожи и господа,
В настоящата система с тези недъзи системата съсипва и ще съсипе много поколения за в бъдеще. Вземете мерки.
С уважение, Филип Цветков
Ученик част от "пробойната" система, но и съвестен гражданин на РБ.