Снимка: Свалена от УикипедиЯ
Режимът на пълномощията в Княжество България е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира (спира) Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година.
Държавен преврат от 27 април 1881
Превратът в България от 1881 г. се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър I Батенберг, подкрепян от Руската империя и подпомогнат от военния министър генерал Казимир Ернрот и консервативната партия. С преврата князът сваля правителството на Петко Каравелов и суспендира Търновската конституция. Въпреки това продължава да се придържа към нейни основни принципи като провеждането на парламентарни избори, макар и при ограничени свободи.
Причини
При управлението на правителството на Каравелов разривът между княз Батенберг и правителството по отношение на вътрешната политика се задълбочава. След няколко месеца управление все още не са създадени редица необходими държавни институции, а междупартийните ежби правят Народното събрание обект на присмех, отразяван широко в пресата, като с непостоянното си поведение политиците затвърждават убеждението в чужбина, че са неспособни да управляват. Съдебната администрация е покварена, пътища и мостове се рушат. Поради липса на действена полиция из страната се формират все по-големи групи хора уж за самозащита, но на практика за нападения, често над турски села и князът е принуден да изпрати военния министър Ернрот да въдвори ред.
Ограничените права, които конституцията дава на княза, не му дават възможност да оказва по-голямо влияние.По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император Александър II.
След убийството на руския император на 1 март 1881 г. Батенберг заминава за погребението му, където уговаря новия руски император Александър III да го подкрепи. В резултат на това руското правителство започва да разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на абсолютна монархия, но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция, но от свикано Велико народно събрание. Князът получава съгласие за действия в тази посока и от руските съюзници Германия и Австро-Унгария.
Развой
На 27 април (9 май по нов стил) 1881 година князът издава прокламация, с която суспендира конституцията и парламента, уволнява правителството на Петко Каравелов и назначава на негово място кабинет начело с военния министър генерал Казимир Ернрот. Същевременно Батенберг огласява намерението си да свика Велико народно събрание, което или трябва да изпълни исканията му, или да приеме абдикацията му. Останали без подкрепа от армията и представителите на Великите сили, либералите не оказват съпротива. Князът формулира исканията си на 11 май. Те включват суспендиране на Второто обикновено народно събрание, продължаване на бюджета за 1880 – 1881 с още една година и неограничени управленски пълномощия на княза за период от седем години, след който ще бъде свикано ново Велико народно събрание за преглед на Търновската конституция. При подготовката на изборите за събранието, което трябва да утвърди тези искания, правителството на Ернрот въвежда военни съдилища и строг контрол върху печата. В седмиците до самото гласуване водачите на Либералната партия (Каравелов, Драган Цанков, Петко Славейков и други) са арестувани или изправени пред съда по политически обвинения. Съпротивата на поддръжниците им във Видинско, Берковско, Севлиевско и на други места е потушена със сила. Самите избори на 14 и 21 юни протичат в условията на масови фалшификации, беззакония и насилие. На много места гласуване така и не се провежда, а в Никопол, Рахово и Плевен е въведено военно положение. Избраното по този начин Второ велико народно събрание е доминирано от Консервативната партия. На 1 юли то се свиква в Свищов и приема с овации исканите от Батенберг пълномощия.
Международна подкрепа
Макар и да не е предупредена за конкретните намерения на княза, Русия му оказва решителна подкрепа чрез своите офицери в България, които действат като извънредни комисари под началството на Ернрот, и чрез декларации на дипломатическия агент в София Михаил Хитрово и външния министър Николай Гирс в полза на агитацията за суспендиране на конституцията. Подкрепа за преврата оказват също Германия, Австро-Унгария и Великобритания, която отхвърля постъпките на либералите за помощ.
Текст: УикипедиЯ